За два дни Копривщица възроди емоциите, въжделенията и стремежите витаели във въздуха през бунтовната пролет на 1876г.

Успяла да съхрани в своите камини малко от огнения плам на Бенковски и Каблешков, в планинския си повей всеотдайността на ръцете везали бунтовни знамена, в своите дворове смелостта на момчетата тайно подготвяли един смел бунт, Копривщица събра хиляди хора, за да им разкаже за онези времена.

Още от 30 април на площад „20 април” в града започнаха честванията с празничен концерт. Фолклорният ансамбъл на Копривщица - „Копривщенски Богородички” ни въведе в приказката на българските народни песни и танци. Тони Паскова ни зарази с мелодиката на народната песен и на площада се завиха пъстри хора.
Когато слънцето се скри зад билото на планината на площада в стройни редици се подредиха ротите в очакване на празничната заря-проверка под ръководството на президента на Република България г-н Георги Първанов.
Припомнихме си имената на много смели българи дали своя живот в името на святата идея да видят Родината си свободна и им отдадохме своята почит. На фона на черното небе разцъфтяха пъстри цветя и озариха притихналия град. Родопска каба-гайда огласи площада. Ансамбъл "Българе" разказаха с езика на песните и танците за отминали времена на величие, страх, храброст и вяра. Под ударите на тъпана усетихме как бие в сърцата ни древният ритъм на българската кръв, течаща в жилите ни.

На сутринта слънцето погали с топлите си лъчи стрехите на сънения град и прикани хората да се докснат още веднъж до мечтите на прадедите ни. Събитията случили се в Копривщица на 20 април 1876г. оживяха пак, за да събудят спомена за това кои сме. 120 човека пресъздадоха с много плам в сърцата историята предавана през годините, за предателството на една идея за бунт против поробителя. За изпратената потеря да залови умувете на този бунт. За смелостта на една българка умело прикрила следите на своя доведен син, за да може той да сложи началото на една епопея подписвайки с кървав кръст съдбата на своя народ.
Под копривщенското небе проехтя клетвата дадена преди 130 години над най-големите светини – евангелието, пищова и ножа. Гръмна първата пушка. Конският тропот на всетоносците и бурната радост на въстаниците наелектризираха въздуха. В Копривщица пак беше април 1876г.
И за да не пресекне магичността на създадената атмосфера Николина Чакърдъкова заедно с Неврокопския ансамбъл ни понесе по вълните на народната песен, зареди ни с ритъма на народните танци. Площадът трудно побираше завилото се хоро, образуващо 6, 7, 8 окръжности, растящо, извиващо се, без прекъсване то продължи да поддържа жив огъня на историята и традициите български.

* Кратък "комикс", посветен на възстановката на Априлското въстание, ще намерите тук. (JPG картинка с големина 1 Мб - ще се отвори в отделен прозорец)