Още с наближаването на голямата дървена порта в началото на Копривщица човек предусеща зареденото с много положителни емоции изживяване.

На всеки 5 години още от август 1965 г. в този малък планински град се провежда Национален събор на българското фолклорно творчество. В разгара на лятото, през най-хубавия месец в годината в Копривщица и около нея витае духът на неостаряващата българска традиция.

За три дни градът от малко, спокойно местенце сгушено в пазвите на Средна гора се превръща в голяма, пъстра сцена. Няма кътче, улица, двор или поляна, които да не с a част от общото фолклорно настроение.

Дни преди откриването на събора участници и гости пристигат в града, за да станат част от тази магия. Чужденци наравно с българи се учат да припяват народни песни, да заиграват в разноделния ритъм на българското хоро.

На седемте сцени в месността Войводенец и на двете разположени в града се преражда отново и отново българското народно творчество. Там, сред високите борове се носи родопска песен изпълнена от 10 годишно момиче, усеща се ритъмът на шопското хоро, предава се мистиката на калошарите, духът на Питин виатае във въздуха, безкрайната плодородна шир на Добруджа и обаянието на Тракия са вплетени в песни, танци и обичаи.

В дните на събора в Копривщица се събират хора от цял свят дошли да докоснат и опознаят разнообразието и пъстротата на българскиа фолклор.

Да чуеш как американци пеят „Хубава си моя горо” на перфектен български без да могат да говорят езикът ни, как чужденци свирят на гайда и тъпан, да видиш как японски жени играят хората ни е истинско доказателство за богатството, което притежаваме.

Въпреки намръщеното време и поройните дъждове през лятото на 2005г. нищо не помрачи желанието на хората да се доближат до отминалите времена, за да вземат късче от нестинрски огън, който да топли сърцата им.

Неописуемо е настроението и емоцията, която се усещаше по време на събора. Щом някой засвиреше или запееше около него веднага се захващаше хоро. Под дъжда, по поляните, площадите и улиците, се пееха песни, свиреха се фолклорни мелодии, виеха се хора. Малки 5-6 годишни дечица играеха в едно със своите дядовци, баби и прабаби, хората се разбираха, чрез музика, танц и песен, въпреки различните езици, култури и възприятия.

В тези три незабравими дни Копривщица приюти хиляди гости и над 18 000 изпълнители, от които около 300 чужденци. Събра багрите, звуците, традициите и красотата на България, за да ги съхрани, както е съхранила себе си. Създаде спомени, към които да се връщаме с усмивка до следващите надпявания и надигравания през 2010г.

Текст и снимки Невена Николова - nevena@koprivshtitza.com