Български  |  English

Български  |  English

#

Музеи

Работно време и цени, информация, местоположение, всичко, което и ние знаем по въпроса.

Museums

Working time, information, locations - everything we know about the museums is here.

Музеи #

Бележити Коприщени

The Great Men
of Koprivshtitsa

Коприщени #

Хотели и забавления

Останете да спите в Копривщица поне за една нощ, няма да съжалявате!

Hotels and
Entertainment

Stay in Koprivshtitsa at least for one night, you will not regret it!

Хотели #

Туризъм

След като вече решихте да останете да спите, вижте къде да се разходите, не само музеите са интересни тук!

Tourism

Since you've decided to stay, take a look where to take a stroll. There is a lot in Koprivshtitsa to see.

Туризъм #

Тодор Каблешков

Translation pending...

Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 година. Невръстен губи майка си и грижата за възпитанието поема леля му Пена, жена на прочутия копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Втората жена на баща му - Ана Григорова има с него силна приятелска връзка и също спомага много за издигането на духа му на родолюбец и революционер. 

Тодор КаблешковРазказите на леля му, хайдушките песни и картината на поробения му народ отпечатват неизличим образ в душата му. Независимо от привилегиите, които поради заможността си е имало семейството му, Тодор не мисли за себе си, а за бедния си народ. Започва да учи в родния си град, а след това в Пловдив при големия даскал Йоаким Груев. В Пловдив, също както и друг велик българин - Любен Каравелов - Тодор се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Той дотолкова е изпълнен с ненавист към тези процеси, че дори иска да смени "гръцкото" си име Тодор с българското Богдан. Жаждата му за знания е пословична и баща му успява да го прати в Цариград - във френския лицей там. Младият Тодор попива знанието - книгите, езиците, музиката. Чете активно произведенията и статиите на Каравелов, пише стихове. Първият превод от френски на български на романа "Граф Монте Кристо" е направен именно от Тодор Каблешков, ръкописът може да се види в къщата-музей в Копривщица.

Завръщането в Копривщица, заради болестта му, е нов повратен момент в краткия му живот. Тогава е и първата му среща с Апостола на Свободата Васил Левски. От тогава и уставът на революционния комитет е неговата библия, а свободата на Отечеството му неговото призвание. На 20 години основава в града Българско машинно дружество "Трудолюбие", което да развие производството в Копривщица и околността. Ана Григорова помага много на доведения си син в делото на просветител и обществен деец в града. Постъпва като ученик - телеграфист в Одринската железопътна гара през 1873. Голямата му схватливост и природна интелигентност си проличават още веднъж - бързо е преместен като телеграфист в Пловдив, после в Белово, където скоро става и началник на гарата. Енергията му да се занимава с обществено полезна дейност е неизчерпаема - съвсем скоро в село Голямо Белово е основано читалище "Искра", което се превръща в средище на революционната дейност в района.

През 1874 година Каблешков напуска службата си, за да се отдаде изцяло на борбата за освобождение. Заминава за Пазарджик, където под прикритието на търговията обикаля цялата страна, за да основава комитети, да следи за обстановката и да подканя населението за въстание. Панайот Волов и Георги Бенковски са възхители от плама на младия Тодор и единодушно му гласуват доверие като техен помощник и апостол на четвърти революционен окръг. По време на неуморната му дейност в Копривщица са създадени пет чети по сто души, а любовта на живота му Мария Българова извезва знамето на свободата със златния лъв, тъпчещ турския полумесец. Шият се униформи, леят се куршуми. Революционните комитети в Клисура, Сопот, Карлово, Калофер се основават от неуморния Каблешков. Стига до Пирот, пътува и в Македония. Всичко върви по плана на Оборишкото събрание, което е определило датата на въстанието за първи май. Предателството на Ненко Терзийски Балдьовеца обаче ускорява развръзката. От Пловдив е изпратен Неджип ага, заедно със заптиета да залови водачите на въстанието. Каблешков не губи нито миг и събира комитета, въстаниците вдигат оръжие и две дружини се насочват към конака, а една към пловдивския път, за да отреже пътя за бягство. До мостчето към конака проехтява първият изстрел - Георги Тиханек прострелва турското заптие Кара Хюсеин, пада и мюдюрина, камбаните в Копривщица ечат, а въстаниците щурмуват конака. Каблешков, сякаш наясно с историческата роля на момента пише първия писмен документ от въстанието - кървавото писмо, подпечатано с кръстен знак от кръвта на турците:

Братия! 
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии...
Сега, когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!...
Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище... Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков

По време на въстанието Каблешков е сякаш навсякъде. Във военния комитет, организира дружините, всички да са нахранени, напоени. Планира военните действия и настанява прииждащите от околните селища въстаници. Опиянението от битката и победата обаче е кратко. Дори движени от силен патриотичен импулс, силите на въстаниците са многократно по-малки от редовния турски аскер. Въстанието е смазано, а Каблешков бяга в гората. В троянския балкан е предаден и заловен от заптиите. В затворите и по време на разпитите Каблешков не изневерява на себе си и на националния си идеал. И той като Левски смело казва името си и положението си в революционния комитет, поема цялата отговорност, но отказва да издаде съратниците си. Гордо заявява:

"Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда." 

От Търново на път за Пловдив Каблешков е болен и не може да стои на краката си. Спират да пренощуват в Габровския конак. Каблешков е известен на габровския паша с работата си в железницата и образованието си и той решава да го затвори при караула, а другите задържани праща в затвора. Чаушинът се смилил от болестта му и заповядал да развържат ръцете му. Знаейки какво го чака в Пловдивския затвор, Каблешков отново изпреварва събитията - през нощта става и с един от пистолетите на заптиите се прострелва в гърдите. Умира на 16 юни, двадесет и пет годишен, а вече безсмъртен в българската история.

Публикуваните на този сайт съдържание, снимки, материали са под защитата на Creative Commons лиценз - "някои права запазени" със задължително цитиране на www.koprivshtitza.com при използването им.

All content published on this website, all pictures and materials are under Creative Commons license - "some rights reserved" with obligatory link to www.koprivshtitza.com when used.


Неофициален информационен сайт на град – музей Копривщица.
Koprivshtitza.com и Cherga.net са собственост на Черга ЕООД
E-mail: info@koprivshtitza.com
Изработено в thelastfolder.com

This is personal and informative website of Town – Museum Koprivshtitsa.
Koprivshtitza.com and Cherga.net are property of Cherga Ltd.
E-mail: info@koprivshtitza.com
Design and development by thelastfolder.com

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player