Къща - музей Любен Каравелов

Калдъръмена пътека води от портата към китен двор сгушен между 3 къщи. Строени от местни майстори в продължение на 25 г. те представляват интересен архитектурен ансамбъл. Най-старата сграда, построена през 1810 г. е „зимната къща”. В нея се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов като политик - министър председател и министър на финансите.

Втората сграда, строена през 1820 г. е стопанското помещение. Там са се приготвяли прочутите копривщенски суджуци и луканки. Днес като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите.

Последна е строена „ лятната къща”, където семейството живеело през топлите месеци на годината. с

Интересен експонат е печатарската машина, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов, Ботев и Левски след освобождението е отпечатана и първата българска конституция - Търновската.

Повече за Любен Каравелов може да прочетете тук, а за Петко Каравелов - тук.

Ослекова къща

Къщата е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Творение на уста Минчо и Коста Зограф - представители на самоковската школа, Ослековата къща пленява с богатата си външна и вътрешна украса.

Три колони изработени от ливански кедър поддържат просторен салон на втория етаж. Външната част на салона е изрисувана с картини изобразяващи екзотични градове и места.

Красивата дърворезба по таваните, богатите стенописи и подредба показват как са живяли заможните копривщенци в средата на XIX в.

Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание - в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив.

Родната къща на Димчо Дебелянов (Динчо)

Родният дом на Димчо Деблянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет.
Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни.

"Помниш ли помниш ли тихия двор
тихия двор с белоцветните вишни..."

Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот - поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.

На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син "да се завърне в бащината къща...".

Повече за личността на Димчо Дебелянов вижте в тази статия.

Къща - музей Тодор Каблешков

Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо е сред къщите образци на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж.
Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби.
В тази къща расте Тодор Каблешков - председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак.

Статия за живота на Тодор Каблешков може да прочетете тук.

Лютова къща

Лютовата къща впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов - от тук и името, с което е известна днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти - нетъкани пъстри постелки изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.

Къща - музей Георги Бенковски

В изправената сред зеленина и цветя дървена къща, разположена на един от хълмовете на гр. Копривщица през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев. В българската история той остава с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание.

Захари Стоянов пише за него: „Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, ръст тънък, висок … очи ясносини, поглед проницателен … въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества.”

А сам за себе си Бенковски казва: „Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място.”
...
„Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин.”

В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола. Проектирането и изработването му са дело на арх. П. Тататов и скулптура Х. Танев. Разположен на красива поляна, пред гъста борова гора - място, от където се разкрива прекрасна гледка към гр. Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски остава в историята като: "Човекът що даде фаталния знак".

Още за живота и делото на Бенковски прочетете тук.